Aristotle Knihy

Physical Theatres: A Critical Reader is an invaluable resource for students of physically orientated theatre and performance. This book aims to trace the roots and development of physicality in theatre by combining practical experience of the field with a strong historical and theoretical underpinning.In exploring the histories, cross-overs and intersections of physical theatres, this critical Reader provides:six new, specially commissioned essays, covering each of the book s main themes, from technical traditions to contemporary practises discussion of issues such as the foregrounding of the body, training and performance processes, and the origins of theatre in both play and human cognition a focus on the relationship and tensions between the verbal and the physical in theatre contributions from Augusto Boal, Stephen Berkoff, tienne Decroux, Bertolt Brecht, David George, J-J. Rousseau, Ana Sanchez Colberg, Michael Chekhov, Jeff Nuttall, Jacques Lecoq, Yoshi Oida, Mike Pearson, and Aristotle.

Enduringly profound treatise, whose lasting effect on Western philosophy continues to resonate. Aristotle identifies the goal of life as happiness and discusses its attainment through the contemplation of philosophic truth.

Aristotle (384-322BC) is the philosopher who has most influence on the development of western culture, writing on a wide variety of subjects including the natural sciences as well as the more strictly philosophical topics of logic, metaphysics and ethics. To the poet Dante, he was simply 'the master of those who know'.

This edition of Aristotle's work has been translated by a foremost authority on rhetoric and incorporates the most up-to-date textual scholarship.

Nearly all the works Aristotle (384 322 BCE) prepared for publication are lost; the priceless ones extant are lecture-materials, notes, and memoranda (some are spurious). They can be categorized as practical; logical; physical; metaphysical; on art; other; fragments.

Dielom Rétorika završuje Aristoteles skúmanie spoločenských javov, politického systému, vzťahov vytvárajúcich sa v obci, štáte. Väzby v obci, štáte sa prejavujú navonok medzi jednotlivcami individuálnym konaním, ktorého najvýraznejším vonkajším prejavom je ľudská reč. A práve spôsob reči, komunikácie je predmetom skúmania tohto Aristotelovho diela. Jeho Rétorika je najvýznamnejším dielom mysliteľov, filozofov antického Grécka v oblasti poznávania reči a komunikácie vo všeobecnosti. Aristoteles dal svojmu dielu nadčasovú formu, ktorou vyjadruje podstatu objektívne skúmanej reality. Jeho myšlienky sa pohybujú vo všeobecnej rovine, ale tiež rozoberajú konkrétne situácie v živote človeka. Aristotelova Rétorika je dodnes základným prameňom skúmania a poznania rétoriky. Aristoteles v nej dáva čitateľovi možnosť oboznámiť sa s tým, aké druhy reči sa majú používať v komunikácii, ukazuje, aké prostriedky má rečník voliť, aby dosiahol svojou rečou a slovami to, čo si zaumienil, a dokázal správne pochopiť slová a reči iných. Pozorný čitateľ dozaista dokáže v Aristotelových úvahách o rétorike nájsť mnoho zaujímavého i pre dnešok, súčasnosť. Kniha obsahuje odbornú štúdiu Petra Kuklicu Význam Rétoriky v Aristotelových politických dielach, ktorá vymedzuje miesto Aristotelovým úvahám o rétorike v celom komplexe jeho politického myslenia a vhodným spôsobom uvádza čitateľa do problematiky.

Aristoteles, de grondlegger van de biologie, organiseerde een grootschalig onderzoeksproject om de dieren- en plantenwereld in kaart te brengen. Zijn geschriften, waaronder Over dieren, weerspiegelen zijn zoektocht naar regelmaat en systematiek, met de mens in een prominente rol. Hij streeft ernaar te begrijpen waarom dieren bepaalde kenmerken vertonen en zich op specifieke manieren gedragen, waarbij de begrippen 'noodzaak' en 'doel' centraal staan. Aristoteles legt de nadruk op materiële oorzaken en de functies die deze kenmerken dienen voor de instandhouding en voortplanting van organismen. Zijn biologische geschriften zijn niet alleen empirisch, maar ook filosofisch van belang, omdat ze een levendige illustratie bieden van zijn theoretische uitgangspunten en de problemen die daarbij optreden. Ondanks zijn neiging tot ordenen, erkent hij de rijkdom en variatie van de natuur. De vertaalde werken - De partibus animalium, De incessu animalium, en De motu animalium - bieden een uitstekende kennismaking met Aristoteles als bioloog en filosoof. De eerste behandelt de wetenschappelijke studie van levende natuur, gevolgd door een vergelijkende beschrijving van lichaamsdelen en hun functies. De laatste twee werken focussen op het vermogen van dieren om zich te bewegen, waarbij het inwendige mechanisme en de uiterlijke variëteit aan bewegingen worden besproken. Over dieren is het tweede deel van de serie Aristoteles in Nederlandse ve

Аристотел (384 пр.н.е. - 322 пр.н.е.) е древногръцки философ и един от най-влиятелните мислители на Античността. Ученик на Платон и учител на Александър Македонски, той изследва почти всички теми на своята епоха. В науката разглежда анатомия, астрономия, география, зоология и физика, докато в философията се занимава с естетика, етика, метафизика, политика и психология. Неговите произведения представляват енциклопедия на древногръцкото познание. Публикувано е първото българско многотомно издание, което включва основните логически, натурфилософски, метафизически, етически, политически и реторически текстове. Изданието е двуезично и съдържа предговор, коментар, показалци и библиография. Първият том е посветен на логическите съчинения, известни като "Органон". Той включва "Категории", "За тълкуването" и "Първа аналитика". Аристотел е основоположник на логиката, която служи като универсален инструмент за истинно познание. "Категории" разглежда основните логически категории, докато "За тълкуването" се фокусира върху проблемите на съждението. В "Първа аналитика" той развива теорията за формално-валидното умозаключение на силогизма.

В тази книга българският читател може да се запознае с два важни текста от Корпуса на Аристотел – „За небето“ и „За възникването и загиването“. Тези трактати, често издавани заедно, представят разбирането на Аристотел за космоса и четирите стихии, които го изграждат. Те са част от Аристотеловата втора философия или „Физика“, свързана с природата. В академичното Берлинско издание от 1831 г. „За небето“ следва „Физика“, а „За възникването и загиването“ идва след него. Взети заедно, тези текстове са сред най-влиятелните в историята на философията и науката. Въпреки заглавията си, „За небето“ е по-космологически, а „За възникването и загиването“ показва, че в света на Аристотел няма абсолютно възникване или загиване. Думите „небе“, „свят“ и „космос“ в тези текстове обозначават вселената и нейния съвършен порядък. Аристотел, като прилежен ученик на Платон, следва неговите идеи за реда и структурата на вселената. В текста се акцентира на целта на творческото знание и на знанието за природата, което трябва да обяснява явленията в съответствие със сетивното възприятие.

Аристотел (384 пр.н.е. - 322 пр.н.е.) е древногръцки философ и един от най-влиятелните гении на Античността. Ученик на Платон и учител на Александър Македонски, той изследва широк спектър от теми, включително анатомия, астрономия, география, зоология и философия. Неговите съчинения представляват енциклопедия на древногръцкото познание. Първото българско многотомно издание на Аристотел включва основни логически, натурфилософски, метафизически, етически, политически и реторически текстове. Всеки том е придружен от предговор, коментар, показалци и библиография. Първият том е посветен на логическите съчинения, известни като "Органон", и включва "Втора аналитика", "Топика" и "За софистическите опровержения". "Втора аналитика" представя аксиоматичния метод на дедукция, прилаган в геометрията, който служи за структуриране на познанието. "Топика" разглежда аргументите, общи за различни твърдения, и акцентира на логиката в човешкото общуване. "За софистическите опровержения" предлага критичен анализ на софистическите доказателства, с цел опровержение на ненаучните реторико-диалектически средства в философията.